Ще напиша нежна песен
със мастило от тъга,
някога сломен, отнесен
ще я чуеш в тишината сам...
От сълзите на небето
ще си спомниш как една,
под прозореца ти светъл,
роза ноти ти шептя...
Ще съзреш самотна сянка.
Ще потърсиш в мрака стъпки...
Аз любяща ще те чакам,
песента ми щом научиш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
Много нежен, но и тъжен стих, поздравчета! Весели празници ти желая Прегръдки от стара познайница Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
