6 ago 2015, 21:02

Ще открием ли някога смисъла

705 0 9

Ще открием ли някога смисъла...

и кои... и защо... и къде сме?

Мъдри мисли стотици са писали

и живота възпели са в песни.

 

А словата отлитат в пространството –

да чертаят небесна пътека,

по която към бъдното странстваме...

Но все още е малък човека!

 

Непрестанно нагоре се взираме

към далечните звездни простори –

заслепени, не подозираме,

че езика на Господ говорим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Липсваше ми твоята екзистенциалност, Мариане!
  • Много приятно ме изненада, Марияне!Знаеш как с интерес четях хумора ти,който винаги е бил на ниво. Днес творбата ти също много ми хареса -
    изпълнена с мъдрост и прозрение:
    "Непрестанно нагоре се взираме
    към далечните звездни простори -
    заслепени , не подозираме,
    че езика на Господ говори."
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • !!!
  • Стихотворението ти поставя много въпроси и поражда размисъл. Хареса ми!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...