Aug 6, 2015, 9:02 PM

Ще открием ли някога смисъла

701 0 9

Ще открием ли някога смисъла...

и кои... и защо... и къде сме?

Мъдри мисли стотици са писали

и живота възпели са в песни.

 

А словата отлитат в пространството –

да чертаят небесна пътека,

по която към бъдното странстваме...

Но все още е малък човека!

 

Непрестанно нагоре се взираме

към далечните звездни простори –

заслепени, не подозираме,

че езика на Господ говорим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Липсваше ми твоята екзистенциалност, Мариане!
  • Много приятно ме изненада, Марияне!Знаеш как с интерес четях хумора ти,който винаги е бил на ниво. Днес творбата ти също много ми хареса -
    изпълнена с мъдрост и прозрение:
    "Непрестанно нагоре се взираме
    към далечните звездни простори -
    заслепени , не подозираме,
    че езика на Господ говори."
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • !!!
  • Стихотворението ти поставя много въпроси и поражда размисъл. Хареса ми!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...