6.08.2015 г., 21:02

Ще открием ли някога смисъла

699 0 9

Ще открием ли някога смисъла...

и кои... и защо... и къде сме?

Мъдри мисли стотици са писали

и живота възпели са в песни.

 

А словата отлитат в пространството –

да чертаят небесна пътека,

по която към бъдното странстваме...

Но все още е малък човека!

 

Непрестанно нагоре се взираме

към далечните звездни простори –

заслепени, не подозираме,

че езика на Господ говорим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Липсваше ми твоята екзистенциалност, Мариане!
  • Много приятно ме изненада, Марияне!Знаеш как с интерес четях хумора ти,който винаги е бил на ниво. Днес творбата ти също много ми хареса -
    изпълнена с мъдрост и прозрение:
    "Непрестанно нагоре се взираме
    към далечните звездни простори -
    заслепени , не подозираме,
    че езика на Господ говори."
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • !!!
  • Стихотворението ти поставя много въпроси и поражда размисъл. Хареса ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...