6 авг. 2015 г., 21:02

Ще открием ли някога смисъла

704 0 9

Ще открием ли някога смисъла...

и кои... и защо... и къде сме?

Мъдри мисли стотици са писали

и живота възпели са в песни.

 

А словата отлитат в пространството –

да чертаят небесна пътека,

по която към бъдното странстваме...

Но все още е малък човека!

 

Непрестанно нагоре се взираме

към далечните звездни простори –

заслепени, не подозираме,

че езика на Господ говорим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Липсваше ми твоята екзистенциалност, Мариане!
  • Много приятно ме изненада, Марияне!Знаеш как с интерес четях хумора ти,който винаги е бил на ниво. Днес творбата ти също много ми хареса -
    изпълнена с мъдрост и прозрение:
    "Непрестанно нагоре се взираме
    към далечните звездни простори -
    заслепени , не подозираме,
    че езика на Господ говори."
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • !!!
  • Стихотворението ти поставя много въпроси и поражда размисъл. Хареса ми!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...