20 may 2015, 20:32

Ще попиташ ли

750 0 0

 

Ще попиташ ли

 

Ще попиташ ли тихо сърцето си

Ще остане ли с мене до края,

Онзи край откъдето започва безкрая

И Вселената с радост целува душата.

 

Цял живот съм мечтала за тебе -

Да намеря не принца заможен,

А реалната своя опора,

Тъй богат на чувства и разум.

 

Да открия във тебе половинката своя,

Да сънувам със тебе прозрачни морета,

Да сме свързани с кристалната нишка

И да вярваме двамата в нея.

 

Затова, когато вече сме двама,

Искам силите свои да слеем,

Да осмислим съдбата си своя

И се издигнем към Висшата воля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...