20 мая 2015 г., 20:32

Ще попиташ ли

747 0 0

 

Ще попиташ ли

 

Ще попиташ ли тихо сърцето си

Ще остане ли с мене до края,

Онзи край откъдето започва безкрая

И Вселената с радост целува душата.

 

Цял живот съм мечтала за тебе -

Да намеря не принца заможен,

А реалната своя опора,

Тъй богат на чувства и разум.

 

Да открия във тебе половинката своя,

Да сънувам със тебе прозрачни морета,

Да сме свързани с кристалната нишка

И да вярваме двамата в нея.

 

Затова, когато вече сме двама,

Искам силите свои да слеем,

Да осмислим съдбата си своя

И се издигнем към Висшата воля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...