Ще попиташ ли

Ще попиташ ли

Ще попиташ ли тихо сърцето си

Ще остане ли с мене до края,

Онзи край откъдето започва безкрая

И Вселената с радост целува душата.

Цял живот съм мечтала за тебе -

Да намеря не принца заможен,

А реалната своя опора,

Тъй богат на чувства и разум.

Да открия във тебе половинката своя,

Да сънувам със тебе прозрачни морета,

Да сме свързани с кристалната нишка

И да вярваме двамата в нея.

Затова, когато вече сме двама,

Искам силите свои да слеем,

Да осмислим съдбата си своя

И се издигнем към Висшата воля.