May 20, 2015, 8:32 PM

Ще попиташ ли

  Poetry » Love
749 0 0

 

Ще попиташ ли

 

Ще попиташ ли тихо сърцето си

Ще остане ли с мене до края,

Онзи край откъдето започва безкрая

И Вселената с радост целува душата.

 

Цял живот съм мечтала за тебе -

Да намеря не принца заможен,

А реалната своя опора,

Тъй богат на чувства и разум.

 

Да открия във тебе половинката своя,

Да сънувам със тебе прозрачни морета,

Да сме свързани с кристалната нишка

И да вярваме двамата в нея.

 

Затова, когато вече сме двама,

Искам силите свои да слеем,

Да осмислим съдбата си своя

И се издигнем към Висшата воля.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...