Ще се боря

Притиска ме времето и ме връща

към стръмното минало на живота.

Тъжен спомен неохотно ме прегръща

оставя ме самотна и в дните сирота.

Ще се боря с тебе, проклет живот,

посрещаш ме вечно с твоята тревога.

Забравяш, че аз съм човек, а не идиот,

да стоя срещу тебе спокойна не мога.

Напред ще пристъпвам смела и вярна,

с балканската си воля ще те победя.

Българка смела и тъй благородна,

дните, делата и себе си за миг ще подредя.

Радост ще раздавам и любов ще подаря

на всеки обичал Родината мила и свята.

Тъмните нощи в ден ще преобърна със заря,

песен ще се лее и всяка строфа ще бъде изпята.

Не ми превивай безжално  в здрача,

сили ми дай да побеждавам съдбата,

не искам гръбнак да превия и плача,

ще бъде съдбата добра и изпълнена душата.