Jun 24, 2015, 8:12 PM

Ще се боря

  Poetry » Civic
575 0 2

                                                          Ще се боря

 

 

Притиска ме времето и ме връща

към стръмното минало на живота.

Тъжен спомен неохотно ме прегръща

оставя ме самотна и в дните сирота.

  

Ще се боря с тебе, проклет живот,

посрещаш ме вечно с твоята тревога.

Забравяш, че аз съм човек, а не идиот,

да стоя срещу тебе спокойна не мога.

 

Напред ще пристъпвам смела и вярна,

с балканската си воля ще те победя.

Българка смела и тъй благородна,

дните, делата и себе си за миг ще подредя.

 

Радост ще раздавам и любов ще подаря

на всеки обичал Родината мила и свята.

Тъмните нощи в ден ще преобърна със заря,

песен ще се лее и всяка строфа ще бъде изпята.

 

Не ми превивай безжално  в здрача,

сили ми дай да побеждавам съдбата,

не искам гръбнак да превия и плача,

ще бъде съдбата добра и изпълнена душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...