24 июн. 2015 г., 20:12

Ще се боря

581 0 2

                                                          Ще се боря

 

 

Притиска ме времето и ме връща

към стръмното минало на живота.

Тъжен спомен неохотно ме прегръща

оставя ме самотна и в дните сирота.

  

Ще се боря с тебе, проклет живот,

посрещаш ме вечно с твоята тревога.

Забравяш, че аз съм човек, а не идиот,

да стоя срещу тебе спокойна не мога.

 

Напред ще пристъпвам смела и вярна,

с балканската си воля ще те победя.

Българка смела и тъй благородна,

дните, делата и себе си за миг ще подредя.

 

Радост ще раздавам и любов ще подаря

на всеки обичал Родината мила и свята.

Тъмните нощи в ден ще преобърна със заря,

песен ще се лее и всяка строфа ще бъде изпята.

 

Не ми превивай безжално  в здрача,

сили ми дай да побеждавам съдбата,

не искам гръбнак да превия и плача,

ще бъде съдбата добра и изпълнена душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...