Ще се боря
Притиска ме времето и ме връща
към стръмното минало на живота.
Тъжен спомен неохотно ме прегръща
оставя ме самотна и в дните сирота.
Ще се боря с тебе, проклет живот,
посрещаш ме вечно с твоята тревога.
Забравяш, че аз съм човек, а не идиот,
да стоя срещу тебе спокойна не мога.
Напред ще пристъпвам смела и вярна,
с балканската си воля ще те победя.
Българка смела и тъй благородна,
дните, делата и себе си за миг ще подредя.
Радост ще раздавам и любов ще подаря
на всеки обичал Родината мила и свята.
Тъмните нощи в ден ще преобърна със заря,
песен ще се лее и всяка строфа ще бъде изпята.
Не ми превивай безжално в здрача,
сили ми дай да побеждавам съдбата,
не искам гръбнак да превия и плача,
ще бъде съдбата добра и изпълнена душата.
© Йонка Янкова Всички права запазени