В стремежа си да видя аз човека
за миг очите си затварям,
но страшно непознат е силуета,
стоящ във ъгъла на тази стая.
И чудя се, защо не мога да го видя?
Та той е надалече скрит.
Над мене бди и ме закриля,
На небесата той седи.
Ще срещна ли отново тези аз очи?
Ще чуя ли гласът му мил, но непознат?
Ще видя ли усмивката за кратък миг
или в главата ми мечти ще си останат?
Копнея аз за тази негова прегръдка,
за обичта, за нежната целувка.
"- Но там на небесата ще се видим с теб -
баща прекрасен винаги за мен! "
© Дарина Чифлиджанова Todos los derechos reservados