В стремежа си да видя аз човека

за миг очите си затварям, 

но страшно непознат е силуета, 

стоящ във ъгъла на тази стая. 

И чудя се, защо не мога да го видя?

Та той е надалече скрит. 

Над мене бди и ме закриля, 

На небесата той седи. 

Ще срещна ли отново тези аз очи? 

Ще чуя ли гласът му мил, но непознат? 

Ще видя ли усмивката за кратък миг

или в главата ми мечти ще си останат? 

Копнея аз за тази негова прегръдка, 

за обичта, за нежната целувка. 

"- Но там на небесата ще се видим с теб - 

баща прекрасен винаги за мен! "