18.06.2020 г., 5:12

Ще се видим

663 0 0

В стремежа си да видя аз човека

за миг очите си затварям, 

но страшно непознат е силуета, 

стоящ във ъгъла на тази стая. 

 

И чудя се, защо не мога да го видя?

Та той е надалече скрит. 

Над мене бди и ме закриля, 

На небесата той седи. 

 

Ще срещна ли отново тези аз очи? 

Ще чуя ли гласът му мил, но непознат? 

Ще видя ли усмивката за кратък миг

или в главата ми мечти ще си останат? 

 

Копнея аз за тази негова прегръдка, 

за обичта, за нежната целувка. 

"- Но там на небесата ще се видим с теб - 

баща прекрасен винаги за мен! "

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Чифлиджанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...