18.06.2020 г., 5:12

Ще се видим

665 0 0

В стремежа си да видя аз човека

за миг очите си затварям, 

но страшно непознат е силуета, 

стоящ във ъгъла на тази стая. 

 

И чудя се, защо не мога да го видя?

Та той е надалече скрит. 

Над мене бди и ме закриля, 

На небесата той седи. 

 

Ще срещна ли отново тези аз очи? 

Ще чуя ли гласът му мил, но непознат? 

Ще видя ли усмивката за кратък миг

или в главата ми мечти ще си останат? 

 

Копнея аз за тази негова прегръдка, 

за обичта, за нежната целувка. 

"- Но там на небесата ще се видим с теб - 

баща прекрасен винаги за мен! "

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Чифлиджанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...