Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
7 ago 2011, 0:43

Ще си тръгна по средата на нощта

1.2K 0 6

Ще си тръгна по средата на нощта

с тихи стъпки, за да не те събудя...

Ще си тръгна, отново сама с разпилени коси

и без да мечтая!...


Ще скрия сълзите свои в дъжда...

Ще ме водят звездите по тъжна пътека,

докато не дойде деня 

и в някой приятел намеря утеха!...


Ще прегърна отново Луната

и няма да гледам назад!

Тя е моят символ на самотата

и вечният път в моя свят!


Ще погледна в очите ти за последно,

за да видя, че все още има любов!

Макар и дълбоко скрит в сърцето,

завинаги жив е нейният зов!...

 

           06.08.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0