Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
7 ago 2011, 0:43

Ще си тръгна по средата на нощта

1.2K 0 6

Ще си тръгна по средата на нощта

с тихи стъпки, за да не те събудя...

Ще си тръгна, отново сама с разпилени коси

и без да мечтая!...


Ще скрия сълзите свои в дъжда...

Ще ме водят звездите по тъжна пътека,

докато не дойде деня 

и в някой приятел намеря утеха!...


Ще прегърна отново Луната

и няма да гледам назад!

Тя е моят символ на самотата

и вечният път в моя свят!


Ще погледна в очите ти за последно,

за да видя, че все още има любов!

Макар и дълбоко скрит в сърцето,

завинаги жив е нейният зов!...

 

           06.08.2011г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0