Ще си тръгна по средата на нощта
Ще си тръгна по средата на нощта
с тихи стъпки, за да не те събудя...
Ще си тръгна, отново сама с разпилени коси
и без да мечтая!...
Ще скрия сълзите свои в дъжда...
Ще ме водят звездите по тъжна пътека,
докато не дойде деня
и в някой приятел намеря утеха!...
Ще прегърна отново Луната
и няма да гледам назад!
Тя е моят символ на самотата
и вечният път в моя свят!
Ще погледна в очите ти за последно,
за да видя, че все още има любов!
Макар и дълбоко скрит в сърцето,
завинаги жив е нейният зов!...
06.08.2011г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Стойчева Всички права запазени
