Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
Aug 7, 2011, 12:43 AM

Ще си тръгна по средата на нощта

  Poetry » Love
1.2K 0 6

Ще си тръгна по средата на нощта

с тихи стъпки, за да не те събудя...

Ще си тръгна, отново сама с разпилени коси

и без да мечтая!...


Ще скрия сълзите свои в дъжда...

Ще ме водят звездите по тъжна пътека,

докато не дойде деня 

и в някой приятел намеря утеха!...


Ще прегърна отново Луната

и няма да гледам назад!

Тя е моят символ на самотата

и вечният път в моя свят!


Ще погледна в очите ти за последно,

за да видя, че все още има любов!

Макар и дълбоко скрит в сърцето,

завинаги жив е нейният зов!...

 

           06.08.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0