Ще си тръгна по средата на нощта

Aug 7, 2011, 12:43 AM

Poetry » Love

989 0 6

с тихи стъпки, за да не те събудя...

Ще си тръгна, отново сама с разпилени коси

и без да мечтая!...

Ще скрия сълзите свои в дъжда...

Ще ме водят звездите по тъжна пътека,

докато не дойде деня

и в някой приятел намеря утеха!...

Ще прегърна отново Луната

и няма да гледам назад!

Тя е моят символ на самотата

и вечният път в моя свят!

Ще погледна в очите ти за последно,

за да видя, че все още има любов!

Макар и дълбоко скрит в сърцето,

завинаги жив е нейният зов!...

06.08.2011г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Luna13 (Моника Стойчева)

2011-08-07T21:16:32+03:00

Благодаря ви от сърце приятели! Много сте мили! Обичам ви!Благодаря,толкова ме зарадвахте!
danigallery (Йорданка Господинова)

2011-08-07T10:36:31+03:00

Хубаво е! Поздрави!
velikataniki (Николина Милева)

2011-08-07T10:31:50+03:00

Поздрав
elenasim1 (Елeна)

2011-08-07T10:20:01+03:00

Поздрав!
Luna13 (Моника Стойчева)

2011-08-07T10:16:48+03:00

Благодаря ви много за милите думи,Никол и Веска!Радвам се,че ви харесва стихът ми!
Milali (Никол Тер)

2011-08-07T09:51:17+03:00

Макар и дълбоко скрит в сърцето,
завинаги жив е нейният зов!...

Много истинско... Жив е, наистина, макар и наранен!