23 oct 2012, 22:53

Ще страдам тих и в стихове ще плача...

1.6K 0 12

Ще страдам тих и в стихове ще плача
за своя ден, без нея – пропилян;
към две очи когато пада здрача,
        ще ме понася блян.

А сутринта, щом своите отворя,
ще чувствам впит в сърцето като трън
лика ѝ мил, просмукан в твойте пори,
        о, бързо чезнещ сън!

До зимен мраз града си ще тревожа,
вървящ, кървящ, очакващ като луд
да дойде миг, когато да положа
        глава на топъл скут.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...