Ще страдам тих и в стихове ще плача...
Ще страдам тих и в стихове ще плача
за своя ден, без нея – пропилян;
към две очи когато пада здрача,
ще ме понася блян.
А сутринта, щом своите отворя,
ще чувствам впит в сърцето като трън
лика ѝ мил, просмукан в твойте пори,
о, бързо чезнещ сън!
До зимен мраз града си ще тревожа,
вървящ, кървящ, очакващ като луд
да дойде миг, когато да положа
глава на топъл скут.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
