LeChevalier (Тошко)
184 1919
23.10.2012 г., 22:53 ч.

Ще страдам тих и в стихове ще плача... 

  Поезия » Любовна
1264 0 12

Ще страдам тих и в стихове ще плача
за своя ден, без нея – пропилян;
към две очи когато пада здрача,
        ще ме понася блян.

А сутринта, щом своите отворя,
ще чувствам впит в сърцето като трън
лика ѝ мил, просмукан в твойте пори,
        о, бързо чезнещ сън!

До зимен мраз града си ще тревожа,
вървящ, кървящ, очакващ като луд
да дойде миг, когато да положа
        глава на топъл скут.

© Тошко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • Много ми хареса. Наистина...
  • Бутафор.
  • Не е само от чувството.
  • Добро!
    Поезията се ражда от чувството...
  • На мен ми хареса много.
    Поздравявам те!
  • Поредното стихче, с което явно разочаровах публиката (над 100 посещения, само 5 коментара). Признавам си, липсва му моментът с изненадата. За което се извинявам. Поезията се ражда от бракосъчетанието на формата и смисъла.
  • Аз мисля, че умът е красивото украшение на чувствената и естествена поезия.Добрият съдник всред плетениците на есенният цвят и време за полет.Дух и вопъл.Песен и път.Съ-зерцание.
    Докато човек обитава само формата, то той не е разтворил своя цвят.

    Амин. Илиян
  • Ах, не предполагах, че толкова Ви липсвам :Р

    Сега сериозно - изпипана работа, красота, можеш я тая пущина поезията
  • хубав стих
  • Пожелавам ти от сърце такъв прекрасен миг!
  • красив копнеж
Предложения
: ??:??