11 sept 2016, 13:27

Ще строим нови лагери...

  Poesía » Civil
941 0 6

Ще строим нови лагери -
за подслон на мигранти...
Да, защото сме благи.
И свободна - земята ни...

Съхнем - роби покорни.
Скоро ще се затрием...
Плачат родните корени.
И прииждат стихии...

Всичко грешно е наше.
Трябва общо да страдаме.
Казват: вечно да плащаме
на световните гадове!...

Под властта на безродници -
чезнем в мъка пустинна.
Щом сме чуждопоклонници,
кой ще пази Родината?...

Казват: "Сори! Не ритайте!
Ще ви пратим друг вятър...
Ето - космополитвайте!
Забравете страната си!"...

Марин Тачков
9-10 септември 2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за отзивчивостта!...
  • Поздравления за категорично изразената гражданска позиция. Напълно споделям вижданията ти. А стихът, освен, че е актуален е и добре изпипан.
  • Браво, Марине! Споделям гражданската ти позиция. Поздрави!
  • Така е. Най-бедната държава емигранти приютява и пари ще дава.
  • И аз смятам така. Представете си само - когато нашествениците-поробители са унищожили култура, архитектура, великолепен български ген, когато сме били равни и сме започвали строителството на нашата Европа, през VIII - XIV век с другите велики и културни нации на Европа, всичко е било сринато. Когато през XIV - XIX век се развивала великата наука Математика, какво е било тук! А какво е можело да бъде, ако великият български ген и наследство не са били унищожени в голямата си част от нашествениците! И сега към безумната си участ от XIV век ли се връщаме? Още 500 години ли ще сме поробени? Замислете се, моля.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...