11.09.2016 г., 13:27

Ще строим нови лагери...

957 0 6

Ще строим нови лагери -
за подслон на мигранти...
Да, защото сме благи.
И свободна - земята ни...

Съхнем - роби покорни.
Скоро ще се затрием...
Плачат родните корени.
И прииждат стихии...

Всичко грешно е наше.
Трябва общо да страдаме.
Казват: вечно да плащаме
на световните гадове!...

Под властта на безродници -
чезнем в мъка пустинна.
Щом сме чуждопоклонници,
кой ще пази Родината?...

Казват: "Сори! Не ритайте!
Ще ви пратим друг вятър...
Ето - космополитвайте!
Забравете страната си!"...

Марин Тачков
9-10 септември 2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за отзивчивостта!...
  • Поздравления за категорично изразената гражданска позиция. Напълно споделям вижданията ти. А стихът, освен, че е актуален е и добре изпипан.
  • Браво, Марине! Споделям гражданската ти позиция. Поздрави!
  • Така е. Най-бедната държава емигранти приютява и пари ще дава.
  • И аз смятам така. Представете си само - когато нашествениците-поробители са унищожили култура, архитектура, великолепен български ген, когато сме били равни и сме започвали строителството на нашата Европа, през VIII - XIV век с другите велики и културни нации на Европа, всичко е било сринато. Когато през XIV - XIX век се развивала великата наука Математика, какво е било тук! А какво е можело да бъде, ако великият български ген и наследство не са били унищожени в голямата си част от нашествениците! И сега към безумната си участ от XIV век ли се връщаме? Още 500 години ли ще сме поробени? Замислете се, моля.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...