ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
31 jul 2010, 12:34

Ще те чакам...

992 0 3

Ще те чакам...

/ по Оксана Стомина /

Колко трогателно млада си, моя приятелко!
Колко красиво, мое момиче, си влюбена!
Ти още не знаеш колко прибоят е плакал
и как всичко разпенено в пясък се губи...

Моят Залез. Твоят Изгрев. Светкавицата блести.
Така се случи, на всичко напук!
Наслаждавай се, но отговор не търси!
Аз просто зная, че с мене си тук...

Ти си влюбена, а аз ти се радвам.
Ти гориш, а аз пак ровя в оджака...
Мое мило момиче, ти си Божа награда!
Аз съм тръгнал нагоре и там ще те чакам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0