Ще те чакам...

/ по Оксана Стомина /

Колко трогателно млада си, моя приятелко!
Колко красиво, мое момиче, си влюбена!
Ти още не знаеш колко прибоят е плакал
и как всичко разпенено в пясък се губи...

Моят Залез. Твоят Изгрев. Светкавицата блести.
Така се случи, на всичко напук!
Наслаждавай се, но отговор не търси!
Аз просто зная, че с мене си тук...

Ти си влюбена, а аз ти се радвам.
Ти гориш, а аз пак ровя в оджака...
Мое мило момиче, ти си Божа награда!
Аз съм тръгнал нагоре и там ще те чакам...

Eia (Росица Танчева)

2010-08-01T09:59:13+03:00

Отново поднасяш вълнуваща творба. Поздрав!
teodorka (Теодора)

2010-07-31T21:04:37+03:00

Колко трогателно хубав е стихът ти,приятелю...
Винаги чета с удоволствие,Зем!
Вирго99 (Ася Толедо)

2010-07-31T19:06:08+03:00

Винаги с удоволствие чета твоите стихове!