9 oct 2019, 8:55
Ще те чакам, любими
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още,
когато листата бяха зелени – с едно намигване
и една роза.
И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама,
аз ще продължа да те чакам – пак отново тебе
да срещна, ако ще и хиляда търговци букет от рози
да ми даряват.
Ще те чакам, любими!
09.10.2018г
© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря Ви, приятели! Много слънчеви усмивки Ви пожелавам!
-
Вярност!
Да бъдем верни на любовта е толкова естествено и красиво,че е свещен скрижал :който го притежава или се стреми към него е миропомазан за свещенодействие!
Поздравления,Тодорка! -
Когато си заслужава, си заслужава!
-
Симпатично.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Усещам нещо недоизказано и загадъчно :
" И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама..."
Поздрави за творбата !