DORA.1 (Тодорка Атанасова)
6 85

9 oct 2019, 8:55

Ще те чакам, любими

Poesía » De amor

1.2K 2 5

Ще те чакам, любими на нашата гара,

под фанфара на светлините от улични лампи.

И краката ми подгизнали в мократа шума

ще усетят онова трептене – тихото докосване

на земята, която ти завъртя я за мене още,

когато листата бяха зелени – с едно намигване

и една роза.

И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама,

аз ще продължа да те чакам – пак отново тебе

да срещна, ако ще и хиляда търговци букет от рози

да ми даряват.

Ще те чакам, любими!

09.10.2018г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

marco777 (Марко)

Прекрасен стих.
Усещам нещо недоизказано и загадъчно :
" И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама..."
Поздрави за творбата !

2019-10-23T15:09:34+03:00
DORA.1 (Тодорка Атанасова)

Благодаря Ви, приятели! Много слънчеви усмивки Ви пожелавам!

2019-10-11T08:11:32+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Вярност!
Да бъдем верни на любовта е толкова естествено и красиво,че е свещен скрижал :който го притежава или се стреми към него е миропомазан за свещенодействие!
Поздравления,Тодорка!

2019-10-09T15:02:58+03:00
RainaVakova

Когато си заслужава, си заслужава!

2019-10-09T13:04:34+03:00
генек (Георги Коновски)

Симпатично.

2019-10-09T11:29:50+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0