Oct 9, 2019, 8:55 AM

Ще те чакам, любими

  Poetry » Love
1.2K 2 5

Ще те чакам, любими на нашата гара,

под фанфара на светлините от улични лампи.

И краката ми подгизнали в мократа шума

ще усетят онова трептене – тихото докосване

на земята, която ти завъртя я за мене още,

когато листата бяха зелени – с едно намигване

и една роза.

И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама,

аз ще продължа да те чакам – пак отново тебе

да срещна, ако ще и хиляда търговци букет от рози

да ми даряват.

Ще те чакам, любими!

09.10.2018г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тодорка Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих.
    Усещам нещо недоизказано и загадъчно :
    " И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама..."
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря Ви, приятели! Много слънчеви усмивки Ви пожелавам!
  • Вярност!
    Да бъдем верни на любовта е толкова естествено и красиво,че е свещен скрижал :който го притежава или се стреми към него е миропомазан за свещенодействие!
    Поздравления,Тодорка!
  • Когато си заслужава, си заслужава!
  • Симпатично.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...