9 окт. 2019 г., 08:55

Ще те чакам, любими

1.2K 2 5

Ще те чакам, любими на нашата гара,

под фанфара на светлините от улични лампи.

И краката ми подгизнали в мократа шума

ще усетят онова трептене – тихото докосване

на земята, която ти завъртя я за мене още,

когато листата бяха зелени – с едно намигване

и една роза.

И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама,

аз ще продължа да те чакам – пак отново тебе

да срещна, ако ще и хиляда търговци букет от рози

да ми даряват.

Ще те чакам, любими!

09.10.2018г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тодорка Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих.
    Усещам нещо недоизказано и загадъчно :
    " И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама..."
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря Ви, приятели! Много слънчеви усмивки Ви пожелавам!
  • Вярност!
    Да бъдем верни на любовта е толкова естествено и красиво,че е свещен скрижал :който го притежава или се стреми към него е миропомазан за свещенодействие!
    Поздравления,Тодорка!
  • Когато си заслужава, си заслужава!
  • Симпатично.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...