9.10.2019 г., 8:55 ч.
Ще те чакам, любими
Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още,
когато листата бяха зелени – с едно намигване
и една роза.
И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама,
аз ще продължа да те чакам – пак отново тебе
да срещна, ако ще и хиляда търговци букет от рози
да ми даряват.
Ще те чакам, любими!
09.10.2018г
© Тодорка Атанасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря Ви, приятели! Много слънчеви усмивки Ви пожелавам!
-
Вярност!
Да бъдем верни на любовта е толкова естествено и красиво,че е свещен скрижал :който го притежава или се стреми към него е миропомазан за свещенодействие!
Поздравления,Тодорка! -
Когато си заслужава, си заслужава!
-
Симпатично.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Усещам нещо недоизказано и загадъчно :
" И когато съдбата се усмихне ехидно и на двама..."
Поздрави за творбата !