Ralina13 (Ралица Стоева) Ralina13 (Ралица Стоева)
5 74
7 dic 2007, 19:25

Ще те изплача

1.2K 0 8
 

Тая вечер ще те изплача.

Изплаквам те. И те свършвам.

Уж чужда бях и нечия,

а пак при теб се връщам,

една и съща.

 

А сякаш бе година по-назад

със всичката любов, сълзи и чувства.

Но свършва се. Изплаквам те.

И душата си ще пусна.

 

Защото тя създадена е

за безбрежни светове и устреми.

И за красиво чувстване...

 

Не ме обичай - чуваш ли?

Зная, че вече не ме.

Но когато отричам те чувствам, че

мога да бъда небе...

 

Тая вечер ще се наплача.

Ще те изплача. Ще викам. За теб.

Защото година измина

и аз съм такава - плачлива, страхлива.

За този. Който идва след теб...

 

                                                                   06.12.2007

 

П.П.:Не мисля, че поезията е силната ми страна и все пак...

Е истинско.И идва много отвътре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Стоева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • beti
    beti
    Когато "идва много отвътре" е такова!
    Силно и повличащо!
    ...
    Знам, че не си спряла да пишеш... то е като обичането, не изчезва, не спира... не се побира... изтича...
    Прелей в думи!
    ...
  • slightsmile (Александра Пенова)
    slightsmile (Александра Пенова)
    това е страшно красиво и истинско. Определено се усеща, че идва много отвътре!
  • vanesa_crazy (Ванеса)
    vanesa_crazy (Ванеса)
    Аз пък мисля,че поезията е силната ти страна!Имаш талант
  • Anita765 (Ани Монева)
    Anita765 (Ани Монева)
    Всичко, което пишеш звучи осъзнато, много осъзнато. Осъзнато страдание.
    Браво!
  • Mimi1001 (Мими)
    Mimi1001 (Мими)
    Браво, Рали!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0