7 дек. 2007 г., 19:25

Ще те изплача

1.2K 0 8
 

Тая вечер ще те изплача.

Изплаквам те. И те свършвам.

Уж чужда бях и нечия,

а пак при теб се връщам,

една и съща.

 

А сякаш бе година по-назад

със всичката любов, сълзи и чувства.

Но свършва се. Изплаквам те.

И душата си ще пусна.

 

Защото тя създадена е

за безбрежни светове и устреми.

И за красиво чувстване...

 

Не ме обичай - чуваш ли?

Зная, че вече не ме.

Но когато отричам те чувствам, че

мога да бъда небе...

 

Тая вечер ще се наплача.

Ще те изплача. Ще викам. За теб.

Защото година измина

и аз съм такава - плачлива, страхлива.

За този. Който идва след теб...

 

                                                                   06.12.2007

 

П.П.:Не мисля, че поезията е силната ми страна и все пак...

Е истинско.И идва много отвътре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато "идва много отвътре" е такова!
    Силно и повличащо!
    ...
    Знам, че не си спряла да пишеш... то е като обичането, не изчезва, не спира... не се побира... изтича...
    Прелей в думи!
    ...
  • това е страшно красиво и истинско. Определено се усеща, че идва много отвътре!
  • Аз пък мисля,че поезията е силната ти страна!Имаш талант
  • Всичко, което пишеш звучи осъзнато, много осъзнато. Осъзнато страдание.
    Браво!
  • Браво, Рали!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...