Dec 7, 2007, 7:25 PM

Ще те изплача

  Poetry » Love
1.2K 0 8
 

Тая вечер ще те изплача.

Изплаквам те. И те свършвам.

Уж чужда бях и нечия,

а пак при теб се връщам,

една и съща.

 

А сякаш бе година по-назад

със всичката любов, сълзи и чувства.

Но свършва се. Изплаквам те.

И душата си ще пусна.

 

Защото тя създадена е

за безбрежни светове и устреми.

И за красиво чувстване...

 

Не ме обичай - чуваш ли?

Зная, че вече не ме.

Но когато отричам те чувствам, че

мога да бъда небе...

 

Тая вечер ще се наплача.

Ще те изплача. Ще викам. За теб.

Защото година измина

и аз съм такава - плачлива, страхлива.

За този. Който идва след теб...

 

                                                                   06.12.2007

 

П.П.:Не мисля, че поезията е силната ми страна и все пак...

Е истинско.И идва много отвътре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато "идва много отвътре" е такова!
    Силно и повличащо!
    ...
    Знам, че не си спряла да пишеш... то е като обичането, не изчезва, не спира... не се побира... изтича...
    Прелей в думи!
    ...
  • това е страшно красиво и истинско. Определено се усеща, че идва много отвътре!
  • Аз пък мисля,че поезията е силната ти страна!Имаш талант
  • Всичко, което пишеш звучи осъзнато, много осъзнато. Осъзнато страдание.
    Браво!
  • Браво, Рали!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...