Ще те изплача
Тая вечер ще те изплача.
Изплаквам те. И те свършвам.
Уж чужда бях и нечия,
а пак при теб се връщам,
една и съща.
А сякаш бе година по-назад
със всичката любов, сълзи и чувства.
Но свършва се. Изплаквам те.
И душата си ще пусна.
Защото тя създадена е
за безбрежни светове и устреми.
И за красиво чувстване...
Не ме обичай - чуваш ли?
Зная, че вече не ме.
Но когато отричам те чувствам, че
мога да бъда небе...
Тая вечер ще се наплача.
Ще те изплача. Ще викам. За теб.
Защото година измина
и аз съм такава - плачлива, страхлива.
За този. Който идва след теб...
06.12.2007
П.П.:Не мисля, че поезията е силната ми страна и все пак...
Е истинско.И идва много отвътре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
