25 ene 2010, 21:52

Ще те прегърна!

963 0 4

/ по Хилина Кайзер /

 

Влизам в този град, където Миналото

замръзна във сенки.

Тука пролита Животът в сребристата

боя на оградата...

Любовта е заспала във Фотото...

и всичко добро е останало

...ъмнайсет години назад...

Музикантът, зад ъгъла стене

и плаче със блуз...

В саксофонния куфар падат тъжни монети...

Светят стотинките с достойнството на десетки илюзии...

Слънчеви зайчета, по мазетата, светят...

Вечерите тук, са с цвят на тъмна къпина...

Със скърцаща нега е пропит тротуарът...

С фатален дъх на жена от филм на Фелини...

Изсъхнали пътища... Под светлината на фарове...

Влизам в града, за вестникарите тесен...

Чуждите болки кървят и протичат със гной...

Тук сънищата изчезват, под чадър поднебесен...

и Надеждата спи, под камъни, заупокой...

Със сълзи от дъжд, знай, ще стигна до тебе!

В цвят бадемов, знай, ще се върна!

Недоизречен думи... Недописани страници... Стена...

Недоизпитите устни... Ще те прегърна!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не смея да бъда несериозна тук, така че смао ще кажа, че ме прижлича магнитнмо тая хорористична поезия и ме кара да потръпвам от фамозната и кървяща прегръдка!


    Много, много добре. УСМИВКА!
  • Влизам в града, за вестникарите тесен...


    Браво, приятелю, цялото стихо е много наситено и картинно! Прегръщам те!
  • под чадър поднебесен...
    приказно и драматично, но и много носталгично
    поздрави!
  • Докосна ме.. ! Прекрасно е ..

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...