Ще те прегърна!
/ по Хилина Кайзер /
Влизам в този град, където Миналото
замръзна във сенки.
Тука пролита Животът в сребристата
боя на оградата...
Любовта е заспала във Фотото...
и всичко добро е останало
...ъмнайсет години назад...
Музикантът, зад ъгъла стене
и плаче със блуз...
В саксофонния куфар падат тъжни монети...
Светят стотинките с достойнството на десетки илюзии...
Слънчеви зайчета, по мазетата, светят...
Вечерите тук, са с цвят на тъмна къпина...
Със скърцаща нега е пропит тротуарът...
С фатален дъх на жена от филм на Фелини...
Изсъхнали пътища... Под светлината на фарове...
Влизам в града, за вестникарите тесен...
Чуждите болки кървят и протичат със гной...
Тук сънищата изчезват, под чадър поднебесен...
и Надеждата спи, под камъни, заупокой...
Със сълзи от дъжд, знай, ще стигна до тебе!
В цвят бадемов, знай, ще се върна!
Недоизречен думи... Недописани страници... Стена...
Недоизпитите устни... Ще те прегърна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
