Ще те прегърна!
/ по Хилина Кайзер /
Влизам в този град, където Миналото
замръзна във сенки.
Тука пролита Животът в сребристата
боя на оградата...
Любовта е заспала във Фотото...
и всичко добро е останало
...ъмнайсет години назад...
Музикантът, зад ъгъла стене
и плаче със блуз...
В саксофонния куфар падат тъжни монети...
Светят стотинките с достойнството на десетки илюзии...
Слънчеви зайчета, по мазетата, светят...
Вечерите тук, са с цвят на тъмна къпина...
Със скърцаща нега е пропит тротуарът...
С фатален дъх на жена от филм на Фелини...
Изсъхнали пътища... Под светлината на фарове...
Влизам в града, за вестникарите тесен...
Чуждите болки кървят и протичат със гной...
Тук сънищата изчезват, под чадър поднебесен...
и Надеждата спи, под камъни, заупокой...
Със сълзи от дъжд, знай, ще стигна до тебе!
В цвят бадемов, знай, ще се върна!
Недоизречен думи... Недописани страници... Стена...
Недоизпитите устни... Ще те прегърна!!!
© Красимир Дяков All rights reserved.
