27 ene 2016, 19:42

Ще те запомня...

  Poesía
854 2 19

             / на моята баба /

 

Ще помня твоята усмивка

оставила завинаги следа!

Пред огъня застилаше завивка,

разказваше за чудни времена!

 

И песните ти, толкова дълбоки,

като нестихваща и бързаща река!

А неизпятите, по пътища широки

останаха да бродят из света!

 

Ще те запомня с две очи искрящи

не спрели да раздават топлина!

И две ръце протегнати, любящи!

Но днес... остана само тишина!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ена, благодаря ти за хубавите думи! Tя наистина още живее в мен!
  • Много, много хубаво посвещение, емоционално, пълно с обич!
    И аз имам стих, посветен на моята баба, но твоят определено ми харесва повече, има живот в него, наистина е жива в теб и спомените ти!
    Поздравления!!!
  • Кати, Йоана, благодаря ви, че се отбихте при мен!

    Любомир, много се радвам, че стихотворението ми, ти е харесало. За дядовците си бих писала също с много топли чувства и любов, защото те са част от моето прекрасно детство! А на теб ти пожелавам лично посвещение, защото всеки заслужава уважение! Усмивки и от мен!
  • Красиво е Руми! Хареса ми - дано дочакам някой стих и за дядовците (все пак и те са хора)... Усмивки и успехи!
  • Много мило ми стана! Няма ги и моите баби, и на мен ми липсва онова време! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...