/ на моята баба /
Ще помня твоята усмивка
оставила завинаги следа!
Пред огъня застилаше завивка,
разказваше за чудни времена!
И песните ти, толкова дълбоки,
като нестихваща и бързаща река!
А неизпятите, по пътища широки
останаха да бродят из света!
Ще те запомня с две очи искрящи
не спрели да раздават топлина!
И две ръце протегнати, любящи! ...