Ще те запомня...

Поезия

852 2 19

/ на моята баба /

Ще помня твоята усмивка

оставила завинаги следа!

Пред огъня застилаше завивка,

разказваше за чудни времена!

И песните ти, толкова дълбоки,

като нестихваща и бързаща река!

А неизпятите, по пътища широки

останаха да бродят из света!

Ще те запомня с две очи искрящи

не спрели да раздават топлина!

И две ръце протегнати, любящи!

Но днес... остана само тишина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

rumbic (Руми)

Ена, благодаря ти за хубавите думи! Tя наистина още живее в мен!

2016-03-01T15:21:16+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Много, много хубаво посвещение, емоционално, пълно с обич!
И аз имам стих, посветен на моята баба, но твоят определено ми харесва повече, има живот в него, наистина е жива в теб и спомените ти!
Поздравления!!!

2016-03-01T15:13:24+02:00
rumbic (Руми)

Кати, Йоана, благодаря ви, че се отбихте при мен!

Любомир, много се радвам, че стихотворението ми, ти е харесало. За дядовците си бих писала също с много топли чувства и любов, защото те са част от моето прекрасно детство! А на теб ти пожелавам лично посвещение, защото всеки заслужава уважение! Усмивки и от мен!

2016-03-01T15:05:43+02:00
Genereux (Любомир Попов)

Красиво е Руми! Хареса ми - дано дочакам някой стих и за дядовците (все пак и те са хора)... Усмивки и успехи!

2016-02-29T20:39:00+02:00
KatiVangelova (Kati Vangelova)

Много мило ми стана! Няма ги и моите баби, и на мен ми липсва онова време! Поздрави!

2016-02-29T15:12:15+02:00