28 abr 2017, 11:05

Ще ти оставя стърготина за спомен...

  Poesía
620 2 8

И хляба в устата горчи...

отляво нещо ме ръчка.

Опитвам да не ми личи,

но как? Като съм съчка!

Отрязана, мъртва и суха.

Без пъпчици и без листа...

Излющена. Сива. И куха!

С изтръгната вече душа...

За огрев даже не ставам,

проядена от червея зъл!

Стърготина аз ти оставам –

спомен, за мен ще е върл!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон!И... пожелания! Много пъпки и бурен цъфтеж! Хората с такава душевност трябва да са като котките! С 9 живота! Или, като феникс - да възкръсват от пепелта! Инак няма да е честно, нали?
  • Направо ми докосна душата, уникално сравнение, просто останах без думи...
  • А колко мъничко и трябва на тази съчка да се разлисти... Поздрави и от мен, Иве! Чудесен стих!
  • Страхотно! Поздрави!
  • Тази съчка ще е жезъл,за който я заслужава!Поздрави Ивелина!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....