28 abr 2017, 11:05

Ще ти оставя стърготина за спомен... 

  Poesía
417 2 8

И хляба в устата горчи...

отляво нещо ме ръчка.

Опитвам да не ми личи,

но как? Като съм съчка!

Отрязана, мъртва и суха.

Без пъпчици и без листа...

Излющена. Сива. И куха!

С изтръгната вече душа...

За огрев даже не ставам,

проядена от червея зъл!

Стърготина аз ти оставам –

спомен, за мен ще е върл!

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поклон!И... пожелания! Много пъпки и бурен цъфтеж! Хората с такава душевност трябва да са като котките! С 9 живота! Или, като феникс - да възкръсват от пепелта! Инак няма да е честно, нали?
  • Направо ми докосна душата, уникално сравнение, просто останах без думи...
  • А колко мъничко и трябва на тази съчка да се разлисти... Поздрави и от мен, Иве! Чудесен стих!
  • Страхотно! Поздрави!
  • Тази съчка ще е жезъл,за който я заслужава!Поздрави Ивелина!!!
  • Недей така! Иначе е потресаващо!😘
  • Браво бе, каква душа си ѝ предала, на тази съчка! Поздрави, Иве!
  • Жестоко!..
Propuestas
: ??:??