Ще ти оставя стърготина за спомен...

Поэзия

621 2 8

И хляба в устата горчи...

отляво нещо ме ръчка.

Опитвам да не ми личи,

но как? Като съм съчка!

Отрязана, мъртва и суха.

Без пъпчици и без листа...

Излющена. Сива. И куха!

С изтръгната вече душа...

За огрев даже не ставам,

проядена от червея зъл!

Стърготина аз ти оставам –

спомен, за мен ще е върл!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Поклон!И... пожелания! Много пъпки и бурен цъфтеж! Хората с такава душевност трябва да са като котките! С 9 живота! Или, като феникс - да възкръсват от пепелта! Инак няма да е честно, нали?

2017-05-06T06:24:12+03:00
tanita21 (Татяна Василева)

Направо ми докосна душата, уникално сравнение, просто останах без думи...

2017-05-06T06:19:41+03:00
Веси_Еси (Еси)

А колко мъничко и трябва на тази съчка да се разлисти... Поздрави и от мен, Иве! Чудесен стих!

2017-04-29T16:30:17+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Страхотно! Поздрави!

2017-04-29T07:55:15+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Тази съчка ще е жезъл,за който я заслужава!Поздрави Ивелина!!!

2017-04-28T20:49:04+03:00