Apr 28, 2017, 11:05 AM

Ще ти оставя стърготина за спомен...

Poetry

618 2 8

И хляба в устата горчи...

отляво нещо ме ръчка.

Опитвам да не ми личи,

но как? Като съм съчка!

Отрязана, мъртва и суха.

Без пъпчици и без листа...

Излющена. Сива. И куха!

С изтръгната вече душа...

За огрев даже не ставам,

проядена от червея зъл!

Стърготина аз ти оставам –

спомен, за мен ще е върл!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goblenka (Маргарита Ангелова)

Поклон!И... пожелания! Много пъпки и бурен цъфтеж! Хората с такава душевност трябва да са като котките! С 9 живота! Или, като феникс - да възкръсват от пепелта! Инак няма да е честно, нали?

2017-05-06T06:24:12+03:00
tanita21 (Татяна Василева)

Направо ми докосна душата, уникално сравнение, просто останах без думи...

2017-05-06T06:19:41+03:00
Веси_Еси (Еси)

А колко мъничко и трябва на тази съчка да се разлисти... Поздрави и от мен, Иве! Чудесен стих!

2017-04-29T16:30:17+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Страхотно! Поздрави!

2017-04-29T07:55:15+03:00
Eipril (Хари Спасов)

Тази съчка ще е жезъл,за който я заслужава!Поздрави Ивелина!!!

2017-04-28T20:49:04+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0