Ще ти оставя стърготина за спомен...
И хляба в устата горчи...
отляво нещо ме ръчка.
Опитвам да не ми личи,
но как? Като съм съчка!
Отрязана, мъртва и суха.
Без пъпчици и без листа...
Излющена. Сива. И куха!
С изтръгната вече душа...
За огрев даже не ставам,
проядена от червея зъл!
Стърготина аз ти оставам –
спомен, за мен ще е върл!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина каменова Всички права запазени
