Ще ти се случа, на разсъмване. Преди лъчите да изгреят. С въздишка тиха от обичане, очите ми ще те погалят! В крилете пурпурни на залеза, красива нежна пеперуда... дори с опърлени криле да бъда, не в сън...наяве ще пребъда. Отлита ден в накъсаните спомени, като забързаните облаци в небето. Към теб, подтичващи нозете ми, ме водят...посоката е вярна на сърцето. Отлита, но не чезне от безсилие, душа, която истински обича. С най-тихото от болката смирение, ще искам пак...да ти се случа.
В крилете пурпурни на залеза
красива нежна пеперуда...
дори с опърлени криле да бъда,
не в сън... наяве ще пребъда...
* * *
Прелестен стих, Джейни! Много ми хареса! Браво! Поздрав!
"Отлита, но не чезне от безсилие,
душа, която истински обича.
С най-тихото от болката смирение,
ще искам пак...да ти се случа."
Отново прекрасен стих!Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.