Nov 14, 2006, 10:29 AM

Ще ти се случа

  Poetry
1K 0 15
Ще ти се случа, на разсъмване.
Преди лъчите да изгреят.
С въздишка тиха от обичане,
очите ми ще те погалят!
В крилете пурпурни на залеза,
красива нежна пеперуда...
дори с опърлени криле да бъда,
не в сън...наяве ще пребъда.
Отлита ден в накъсаните спомени,
като забързаните облаци в небето.
Към теб,  подтичващи нозете ми,
ме водят...посоката е вярна на сърцето.
Отлита, но не чезне от безсилие,
душа, която истински обича.
С най-тихото от болката смирение,
ще искам пак...да ти се случа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Велик стих!Чета го отново и след време пак ще се върна да го препрочетаБлагодаря,Джейни!!!
  • Браво, Жени, усмихна ме съвсем заслужено!
  • Хубаво е, пожелавам ти той да копнее да му се случваш постоянно Ще го запомня това: "ще ти се случа", хареса ми ...
  • Докосващ стих !
    Желая случване.
    Поздрави !!!
  • Отново блестиш ! Поздрав от сърце

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....