23 jun 2007, 22:16

Ще творя!

  Poesía
795 0 2
 

Най верни, най-истински и скъпи за мен сега сте вие,

вечни приятели мои - тефтерче и писалка.

Знам, произведението мъката от сърцето ще изпие,

ще докаже, че болката може някак да надвие.


Съчувствие лицемерно и думи мили не помагат.

Нищо не може да ме успокои!

А сълзите една след друга падат...

Но не, творецът в мен ще победи!


Знам,  отново стихче ще напиша,

ще творя...

За пореден път с думи болката си ще опиша,

но с изгарящите ме чувства не ще се примиря.


И какво от туй, че някои смятат - безсмислени неща.

Аз казвам - не съм поет! Че е хубаво, не парадирам.

Казвам го и ако трябва ще го изкрещя,

но само така същността си преоткривам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...