23 июн. 2007 г., 22:16

Ще творя!

794 0 2
 

Най верни, най-истински и скъпи за мен сега сте вие,

вечни приятели мои - тефтерче и писалка.

Знам, произведението мъката от сърцето ще изпие,

ще докаже, че болката може някак да надвие.


Съчувствие лицемерно и думи мили не помагат.

Нищо не може да ме успокои!

А сълзите една след друга падат...

Но не, творецът в мен ще победи!


Знам,  отново стихче ще напиша,

ще творя...

За пореден път с думи болката си ще опиша,

но с изгарящите ме чувства не ще се примиря.


И какво от туй, че някои смятат - безсмислени неща.

Аз казвам - не съм поет! Че е хубаво, не парадирам.

Казвам го и ако трябва ще го изкрещя,

но само така същността си преоткривам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...