Jun 23, 2007, 10:16 PM

Ще творя!

  Poetry
792 0 2
 

Най верни, най-истински и скъпи за мен сега сте вие,

вечни приятели мои - тефтерче и писалка.

Знам, произведението мъката от сърцето ще изпие,

ще докаже, че болката може някак да надвие.


Съчувствие лицемерно и думи мили не помагат.

Нищо не може да ме успокои!

А сълзите една след друга падат...

Но не, творецът в мен ще победи!


Знам,  отново стихче ще напиша,

ще творя...

За пореден път с думи болката си ще опиша,

но с изгарящите ме чувства не ще се примиря.


И какво от туй, че някои смятат - безсмислени неща.

Аз казвам - не съм поет! Че е хубаво, не парадирам.

Казвам го и ако трябва ще го изкрещя,

но само така същността си преоткривам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...