ПрипОмни ми, че нямам време.
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка.
Вторачването... ослепи ме.
Сега сълзата ми, единствена,
изписва бавно твойто име.
И дланите ти, всичко взели,
безкрайно дълго ще ти парят.
Натрапчивите листи бели
безмълвно с теб ще разговарят. ...