17 дек. 2007 г., 14:45

Ще забравя

1.4K 0 22
ПрипОмни ми, че нямам време.
Безмерно е това двуличие...
Лицето си към теб обърнах.
Шамарът бе... от безразличие.
Подхлъзнах се на твойта сянка.
Вторачването... ослепи ме.
Сега сълзата ми, единствена,
изписва бавно твойто име.
И дланите ти, всичко взели,
безкрайно дълго ще ти парят.
Натрапчивите листи бели
безмълвно с теб ще разговарят.
И в спомени ще се завръщам,
защото тръгнах си... отдавна.
Научих се без теб да дишам,
но болката е своенравна.
Напомняща е като прошка,
останала без дъх на прага.
За всичките ми тихи нощи,
в които дълго ще те няма.
Страхувам се, но ще забравя,
че дълго в себе си те носих.
Но няма как да съжалявам...
Частица Обич си изпросих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Стоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....